Византион – Новият Рим – Константинополис

Днес столицата на Турция е Анкара, но световният център, който в продължение на 1600 години, от ІV век насам непрекъснато е бил столица на различни империи като Византийската, Римската и Османската, където 120 императора и султани са заемали трона, градът, разположен на едно от най-красивите и богати природни места в света, кръстопътят на търговията, този, който от хилядолетия събира в едно Изток и Запад, е градът, наречен Истанбул.

„Истанбул” означава „земята на слепци”, както е казал Бизас, водачът на моряците, тръгнали да търсят нова родина, за хората, които са живеели тогава покрай земите на залива: „трябва да са слепци, ако не забелязват на какво хубаво място са се поселили”.

Ако успееш да вникнеш днес в историята на Истанбул, пътешественико, все едно, че си проумял историята на света и все едно, че си живял в неговото бъдеще...

Никак не е празничко тук а? И във влака има хора пътуващи за някъде, най-вероятно за Бургас и всички са някак припотени и замислени за бъдещите инициативи в живота, и за това как ще се приберат при семействата си и отново ще бъдат щастливи в своя си свят. И пътуват ли пътуват пътешествениците, защото движението е здраве, нали някои така твърдят, и да, може би тук става въпрос за бягане или спорт, но да си доброволен затворник на жегата във влак на БДЖ също си е до някаква степен горене на стотици калории. А аз търся морето, по-точно духа на морето или както е модерно да се казва в днешно време - спирита на вълните. И сега се намирам в един влак на път за Бургас, където от два дена вече се вихри най-голямото плажно парти по българското черноморие. Трудно е да се мисли в тази жега, но все пак аз пътувам и това е най-важното в момента.

Във времето, когато учениците и още повече учителите гледат как по-набързичко да се доберат до края та учебната година, как час по-скоро да завъртят шестиците, да замажат двойките, да претупат преговора и всички вкупом, през глава, да ударят ключа на класната стая и се втурнат към спасителната ваканция, аз ви казвам: Омръзна ми, не мога повече да търпя положението в училище, писна ми от глупости, писна ми да съм безпомощна, безгласна мижитурка. Всички, които се въртят в тази сфера, би трябвало да ме разберат. Но вече това не ме интересува. Кой каквото си иска да мисли или да не мисли. Аз започвам по същество, по-първия и най-важен въпрос ЗА ДЕТЕТО, най-истинският, най-големият човек! Който иска, нека зареже другите "работи", да остави за малко собствената си персона и насочи, най-накрая, вниманието си към детето, към неговата реалност и се замисли: